През 40-те години на миналия век в столицата е изградена една от най-внушителните сгради от тези години - Съдебната палата.
Замислена още в края на 19 век, за нея е проведен международен конкурс ,спечелен от българския архитект Никола Лазаров, но кризисните военни и следвоенни времена отлагат изпълнението на проекта.
През 1928 г.последният е преработен от архитект Пенчо Койчев.Сградата е построена през периода 1929-1940 г. на площ от 8400 кв.м.
При завършването си е притежавала 640 помещения,24 заседателни зали, 3 хола и 8 вътрешни двора. Външният архитектурен облик респектира със своята монументалност и строги класически форми.
Сградата на Съдебната палата е един от архитектурните шедьоври на столицата ,както в миналото така и днес...ОР+
В началото на 1922 до 15.03.1924 г се установих на частна практика в София и на последната дата с царски указ съм назначен за началник на архитектурното отделение при Министерството на благоустройството – министър Стоенчев и после- министър Славейко Василев. Тази длъжност заемах до 01.06.1928г, когато ми се поверява, от Министерството на правосъдието, да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8 500 м2 на стойност 200 000 000 лева / Кулев, Кънчо Миланов, Върбанов, Качаков/. Политическото и стопанско положение на страната в това време беше много критическо, работите по този строеж се извършваха винаги под страх всеки момент да бъдат спрени. Партизанщината се ширеше в най-широки размери, особено 1932-1933г. Министър Качаков искаше от мене да охранва свои партизани като ги държеше на постройката без да има нужда от тях, а аз да заверявам надниците им. Беше назначил най-долни хора като надзиратели , на които аз трябваше да поверявам важни задачи на контрола, за да не крадат предприемачите материали и работите за се извършват съгласно техническите правила. Особено настоявах да се уволнят надзиратели, които стояха без работа, даже не идваха на работа, а трябваше да им заверя надниците. С това се създадоха едни невъзможни отношения между мене и Качаков. В края на лятото Качаков беше на курорт в Гьозекен, заместваше го министърът на просветата Бояджиев. При един мой доклад за непотребни вече някои надзиратели, Бояджиев ги уволни. Качаков като се връща не ме приемаше вече на доклад. В строителната комисия по строежа на Съдебната палата участваха чиновници, някои от които само да си запазят мястото угодничеха безогледно на всеки министър. Какво е говорил по мой адрес Качаков в строителната комисия не ми е известно, обаче на 13.09.1933г получавам заповед “предвид свършването на строителния сезон се уволнявам”и мястото ми се заема от архитект Папазов, мой помощник и зет на министър Бояджиев...ОР+
Роден съм на 26.01.1876 г. в град Дряново /Търновско/ от православни родители също от град Дряново. Баща, Генчо Радев Койчев, майка – Цана Дочева.
Били сме 5 деца, от които живи – две момчета, Иван и Пенчо и едно момиче – Велика. Другите са починали още в Дряново.
Пенчо Койчев с родителите си, брат си и сестра си. Седнали отдясно наляво: Генчо Койчев – бащата, Цана – майката, Иван – най-големият брат; прави – Пенчо и сестра му Велика
През 1879 г родителите ми се преместват в град Силистра, понеже там баща ми е имал брат търговец Райчо Койчев.
Баща ми е бил от кротък род, майка ми, по майка кротка, по баща - много серт човек. Баща ми от малък е ходил лете като чирак и отпосле като дюлгерин с група майстори на България и Добруджа, а зимно време е упражнявал занаят абаджилък.
След като се оженва, построява си къща с дюкян в Дряново, гдето едновременно с търговия упражнява и занаята абаджилък, особено дамски тоалети – сукмани и скъртейки, подшити с кожи и поръбени с лисичи кожи.
След преселването си в Силистра купува една турска къща, построява дюкян и продължава да се занимава с търговия – бакалия, предприемачество, лозарство и най-после – доставчик-предприемач на месо и дърва за горене на военните части в Силистра.
Баща ми е бил человек със здрав организъм, не е страдал от никакви болести, пъргав, интелигентен.
В Дряново пръв е внесъл петрол, купен от Търново за горене, понеже дотогава са си служили с лоени свещи.
Хората се боели от този артикул, понеже горял. За покаже неговата безопасност, той пред клиентите сръбнал от газта за да видят, че няма никаква друга опасност освен като се запали – гори.
По природа аз съм бил много слаб /обяснимо от маларията в Силистра, от която съм страдал ежегодно/, нежен, смирен, чувствителен. Като ученик в първоначалното училище в Силистра съм бил един от първите ученици.
Там свърших първоначалното училище, обичах рисуването и музиката. За другари имах Иван Кирилов – съдия, писател, вече покойник, Цоньо Брашлянов – общественик и др.
След свършването на третокласното училище, родителите ме пращат в Русе – реалната гимназия, понеже брат ми Иван служеше там като офицер.
Гимназията свърших в 1896 г с отличен успех по математическите предмети и добър – по другите предмети.
След свършването на гимназията, като силен математик и рисувач, родителите ме изпратиха да следвам инженерство в Белгия - Гантския университет.
По природа аз съм бил много слаб /обяснимо от маларията в Силистра, от която съм страдал ежегодно/, нежен, смирен, чувствителен. Като ученик в първоначалното училище в Силистра съм бил един от първите ученици.
Там свърших първоначалното училище, обичах рисуването и музиката. За другари имах Иван Кирилов – съдия, писател, вече покойник, Цоньо Брашлянов – общественик и др.
След свършването на третокласното училище, родителите ме пращат в Русе – реалната гимназия, понеже брат ми Иван служеше там като офицер.
Гимназията свърших в 1896 г с отличен успех по математическите предмети и добър – по другите предмети.
След свършването на гимназията, като силен математик и рисувач, родителите ме изпратиха да следвам инженерство в Белгия - Гантския университет.
Програмата на този университет е такава, че 2 години се изучават общи дисциплини и за това се казват подготвителни, а останалите години застъпват специалните материи. След свършването на двете подготвителни години и изкарването с успех изпитите си връщам се в Силистра при родителите си и пожелавам наместо инженерство да свърша архитектура, на което последните се съгласяват и след 3 години - колкото е и курса, свършвам университета в 1901 г. с отличие.
Особено бях обичан от професора си по архитектура Louis Cloquet, който със своите съвети и бащинско държане спрямо мене, с неговия труд и здрави принципи в изкуството ми бяха винаги за пример в моята житейска дейност като архитект.
Като ерген бях активен член в кружока “Българановци”, хранихме се гостибница “Средна гора” на ул. “Раковски” срещу Славянска беседа..
Отляво надясно: писателят Елин Пелин, карикатуристът Александър Божинов, арх. Пенчо Койчев и художникът Петър Морозов (около 1905-8 г.].
Весели, безгрижни, добри младежи. Тогава се издаваше и списанието “Българан” от Ал.Божинов и други...OP+
Рисунки от приятели
На 28 септември се венчах с Невенка Спас Тричкова от София- баща Спас Тричков от Пирот, майка- Цветана Хитева от Карлово /баща- Иван Хитев- Карлово, майка- Богдана Ирасек- чехкиня.
Пенчо Койчев и Невенка Тричкова
Синът Борис
Роди ми се син Борис на 1.VII.1919, който се венча с Лили Атанасова-пианистка. На 11.VII.1945 г ми се роди внуче Невенка...ОР+
