- Едва след 9 месеца можах да постъпя в Министерството на обществените сгради и пр. на 01.03.1902 г.
- На 28.07.1902 г. - назначен за окръжен архитект в гр. Плевен.
- На 22.02.1903 г. – преместен в Министерство на обществените сгради и пр.
- На 31.12.1906 г. – назначен началник бюро за зданията при Дирекцията на постройките на железниците и пристанищата, гдето служих до 01.09.1914 г.
- На 28.09.1908 г. се венчах с Невенка Спас Тричкова.
- На 01.07 1909 г. ми се роди първороден и единствен син Борис.
- През 1910 г. – назначен за частен преподавател в рисувалното училище по архитектура.
- На 01.09.1914 г.- назначен за редовен преподавател в средното техническо училище в София, гдето служих до 01.08.1917 г.
След тази дата отново ме назначиха началник на архитектурното бюро при Дирекцията на постройките на железниците и пристанищата, гдето служих до 04.01.1919 г.
След тази дата излязох на частна работа, като постъпих директор на Архитектурния отдел в дружество”Средец”, член в управителния съвет и известно време – член-делегат, гдето работих до края на 1921 г.
В началото на 1922 до 15.03.1924 г. се установих на частна практика в София и на последната дата с царски указ съм назначен за началник на архитектурното отделение при Министерството на благоустройството – министър Стоенчев и после - министър Славейко Василев.
След тази дата излязох на частна работа, като постъпих директор на Архитектурния отдел в дружество”Средец”, член в управителния съвет и известно време – член-делегат, гдето работих до края на 1921 г.
В началото на 1922 до 15.03.1924 г. се установих на частна практика в София и на последната дата с царски указ съм назначен за началник на архитектурното отделение при Министерството на благоустройството – министър Стоенчев и после - министър Славейко Василев.
Тази длъжност заемах до 01.06.1928 г., когато ми се поверява, от Министерството на правосъдието, да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8 500 м2 на стойност 200 000 000 лева / Кулев, Кънчо Миланов, Върбанов, Качаков/.
НАЧАЛОТО...
Мястото
Политическото и стопанско положение на страната в това време беше много критическо, работите по този строеж се извършваха винаги под страх всеки момент да бъдат спрени.
Партизанщината се ширеше в най-широки размери, особено 1932-1933 г.
Министър Качаков искаше от мене да охранва свои партизани като ги държеше на постройката без да има нужда от тях, а аз да заверявам надниците им.
Беше назначил най-долни хора като надзиратели , на които аз трябваше да поверявам важни задачи на контрола, за да не крадат предприемачите материали и работите за се извършват съгласно техническите правила.
Особено настоявах да се уволнят надзиратели, които стояха без работа, даже не идваха на работа, а трябваше да им заверя надниците.
С това се създадоха едни невъзможни отношения между мене и Качаков. В края на лятото Качаков беше на курорт в Гьозекен, заместваше го министърът на просветата Бояджиев. При един мой доклад за непотребни вече някои надзиратели, Бояджиев ги уволни. Качаков като се връща не ме приемаше вече на доклад.
В строителната комисия по строежа на Съдебната палата участваха чиновници, някои от които само да си запазят мястото угодничеха безогледно на всеки министър.
Какво е говорил по мой адрес Качаков в строителната комисия не ми е известно, обаче на 13.09.1933г получавам заповед „предвид свършването на строителния сезон се уволнявам“и мястото ми се заема от архитект Папазов, мой помощник и зет на министър Бояджиев.
Българска действителност. Аз, автор на това велико дело, дето съм вложил всичките си познания и труд, за да дам един монумент, който да слави българското име на вековете, като един разсилен съм махнат.
Благодарение че всички планове- общи и детайли- в които е въплътена творческата ми мисъл бях вече подготвил, ж.б. скелет извърших, каменната облицовка започната, тухлената зидария свършена, мазилки обикновени също, изготвих тръжните книжа за покрива, за централно отопление, осветлението, телефони и всички детайли за всички работи изготвих, мога да бъда спокоен, че това грандиозно дело ще се завърши според моите идеи и разбирания за слава българския народ.
...И ФИНАЛЪТ
С този строеж турих точка на моята дейност като архитект с убеждението, че аз- доколкото съм можал - съм изпълнил гражданския и професионален дълг.
1. Още в 1903 г. спечелвам първа премия за строежа мавзолея паметник на падналите руси в боевете около Плевен, който се построи по мои планове и ръководство. При откриването му бях награден с български орден Гражданска заслуга V степен и руски Свети Станислав III степен.
2. В 1906 г. ми се възлага изработването на плановете и ръководство строежа на санаториума за туберкулозни “Фердинанд I” при с. Искрец, застроен на площ 2000 м2 .
3. През 1910 г. Н.В. царица Елеонора ми възложи да изработя плановете и да ръководя строежа на двореца в Царска Бистрица. Намирайки рационализъм и голяма естетика в българското строително и декоративно изкуство, и царицата понеже много ценеше българското народно изкуство, по нейно желание и съгласие приложих това изкуство както в архитектурно, така и в декоративно отношение в широк мащаб, особено българското резбарско изкуство по врати, тавани, стълби, стени, камини и пр. За тази работа бях любимеца на царицата и бях отрупан с нейното внимание и подаръци.
4. Като началник отделение под мое ръководство и идеи и с помощта на архитекти от отделението изработих плановете и се започна строежа на следующите държавни здания в София:
Построиха се основите на Окръжни палати в Лом. Преустроиха се Окръжните палати в Кюстендил и Шумен и изработиха се плановете, детайлните чертежи и се построи ж.б. скелет на Русенската съдебна палата.
Като архитект на частна практика построих много частни постройки от различно естество и назначение.
Основател съм на дружество”Съвременно изкуство”, дописен член на археологическото дружество.
Бил съм председател на Българското архитектурно дружество. Член от централния комитет на дружество “Червен кръст” и Дружество за борба против туберкулозата.
Победител на по-важни конкурси: Мавзолей в Плевен - I премия, III Мъжка гимназия – II, Дом на инвалидите - I, Санаториум за гръдоболни на пощенците - I /заедно с архитект К.Николов/ и др.
Още като млад архитект най-много ме е привличало и очаровало българското строително и декоративно изкуство, за това съм събирал от цялата страна мотиви от това изкуство, писал съм по него, държал съм сказки за същото и съм пропагандирал то да бъде запазено.
По-важни трудове по тази ми дейност са:
1. Художествени богатства на България. Списание на българското инж. и арх. дружество, година VII.
2. Българската къща- паметници и художествени богатства.Известия на етнографския музей, 1908.
3. Pour la Nation Artistique Bulgare.L’Art Publiqueq (Bruxelles), Nr 3 et 4, Decembre 1910.
4. Резбарското изкуство в България. Известия на Бълг. археол. дружество, 1910.
5. Значение на старите български къщи и тяхното запазване. Списание на българското инж. и арх. дружество, 1910.
6. Българското архитектурно изкуство.Издание на Министерство на благоустройството, 1925.
7. Българските художествени богатства. Реч с проекционни картини, държана на 1907г в Конгрес на бълг. Инж. и арх. дружество.
Други трудове
8. Нещо върху естетиката. Списание на българското инж. и арх. дружество, год.VII.
9. Народният театър в София, Списание на българското инж. и арх. дружество, год.IX.
10. Храма Александър Невски. Списание на българското инж. и арх. дружество, год. X.
11. Принос към устройство на Софийската гара. Списание на българското инж. и арх. дружество, 1907.
и много други статии по вестници и списания.
Съдебната палата в София.
Всичко гореказано написах собственоръчно днес, 2 февруари, 1937 г.
НАЙ-ЛЮБИМИТЕ МИ ТВОРЕНИЯ
Като архитект започнах кариерата си с най-любимото си творение- Мавзолеят в Плевен/1903г/ гдето името ми е издълбано върху камъка под гранитната плоча на Цар Освободител и Фердинад I и свърших най-грандиозното ми творение - Съдебната палата в София /1933г/.
Завистта ми е създала много неприятели от колегите архитекти, но един ден името ми ще бъде написано на главната фасада от дясно под първата колона в горния край на гранитния цокъл, за което съм поставил камък с размери два пъти по-дълъг от другите. Там да се пише:
ЖЕЛАНИЕ...ИЗПЪЛНЕНО
ПРИЗНАНИЕ
Надпис на гърба на снимката от арх. Койчев: “Февруарий 1937 г. София –големия салон на Дружеството на Българските Инжинери и Архитекти по случай награждаване инжинери и архитекти на [?] Н.В. Царя І ред седнали отдясно наляво: архитект Николов, архитект Гечев, инж. Генев (награден), инж. Иван Иванов – кмет на София, министър Вълев, министър инж. С. Ганев, инж. Станишев (награден), инж. Атанасов (награден), архит. Кунев (награден). ІІ ред прави отдясно наляво: инж Караджиски [?] (нагр.), архт. Фингов (нагр.), арх. Койчев (нагр.), инж. Радославов (нагр.), архт. Лазаров (нагр.), ивж. Василев (нагр.), арх. Дабков (нагр.), арх. Тодоров (нагр.), инж. Балански (нагр., ІІІ ред прави: отдясно наляво: Кондуктеро [?], мин.[?] Минчев (нагр.). кондук. (нагр.), инж. Цонев (нагр.), инж. Клая (нагр.)”
Какво е говорил по мой адрес Качаков в строителната комисия не ми е известно, обаче на 13.09.1933г получавам заповед „предвид свършването на строителния сезон се уволнявам“и мястото ми се заема от архитект Папазов, мой помощник и зет на министър Бояджиев.
Българска действителност. Аз, автор на това велико дело, дето съм вложил всичките си познания и труд, за да дам един монумент, който да слави българското име на вековете, като един разсилен съм махнат.
Благодарение че всички планове- общи и детайли- в които е въплътена творческата ми мисъл бях вече подготвил, ж.б. скелет извърших, каменната облицовка започната, тухлената зидария свършена, мазилки обикновени също, изготвих тръжните книжа за покрива, за централно отопление, осветлението, телефони и всички детайли за всички работи изготвих, мога да бъда спокоен, че това грандиозно дело ще се завърши според моите идеи и разбирания за слава българския народ.
Строежът
...И ФИНАЛЪТ
С този строеж турих точка на моята дейност като архитект с убеждението, че аз- доколкото съм можал - съм изпълнил гражданския и професионален дълг.
арх. Пенчо Койчев
В моята дейност като архитект съм извършил следните по-важни работи:1. Още в 1903 г. спечелвам първа премия за строежа мавзолея паметник на падналите руси в боевете около Плевен, който се построи по мои планове и ръководство. При откриването му бях награден с български орден Гражданска заслуга V степен и руски Свети Станислав III степен.
2. В 1906 г. ми се възлага изработването на плановете и ръководство строежа на санаториума за туберкулозни “Фердинанд I” при с. Искрец, застроен на площ 2000 м2 .
3. През 1910 г. Н.В. царица Елеонора ми възложи да изработя плановете и да ръководя строежа на двореца в Царска Бистрица. Намирайки рационализъм и голяма естетика в българското строително и декоративно изкуство, и царицата понеже много ценеше българското народно изкуство, по нейно желание и съгласие приложих това изкуство както в архитектурно, така и в декоративно отношение в широк мащаб, особено българското резбарско изкуство по врати, тавани, стълби, стени, камини и пр. За тази работа бях любимеца на царицата и бях отрупан с нейното внимание и подаръци.
- I Мъжка гимназия
- I Девическа гимназия
- Анатомически институт при Ветеринарния факултет
- Хигиенически институт
- Анатомически институт при Медицински факултет
- Психиатрията
- Ентомологически музей при двореца
- Техническото училище в София и др., в Плевен - Мъжка гимназия, в Ловеч - Кожухарско училище, преустройство на Народното събрание в София и др.
Построиха се основите на Окръжни палати в Лом. Преустроиха се Окръжните палати в Кюстендил и Шумен и изработиха се плановете, детайлните чертежи и се построи ж.б. скелет на Русенската съдебна палата.
Като архитект на частна практика построих много частни постройки от различно естество и назначение.
Основател съм на дружество”Съвременно изкуство”, дописен член на археологическото дружество.
Бил съм председател на Българското архитектурно дружество. Член от централния комитет на дружество “Червен кръст” и Дружество за борба против туберкулозата.
Победител на по-важни конкурси: Мавзолей в Плевен - I премия, III Мъжка гимназия – II, Дом на инвалидите - I, Санаториум за гръдоболни на пощенците - I /заедно с архитект К.Николов/ и др.
По-важни трудове по тази ми дейност са:
1. Художествени богатства на България. Списание на българското инж. и арх. дружество, година VII.
2. Българската къща- паметници и художествени богатства.Известия на етнографския музей, 1908.
3. Pour la Nation Artistique Bulgare.L’Art Publiqueq (Bruxelles), Nr 3 et 4, Decembre 1910.
4. Резбарското изкуство в България. Известия на Бълг. археол. дружество, 1910.
5. Значение на старите български къщи и тяхното запазване. Списание на българското инж. и арх. дружество, 1910.
6. Българското архитектурно изкуство.Издание на Министерство на благоустройството, 1925.
7. Българските художествени богатства. Реч с проекционни картини, държана на 1907г в Конгрес на бълг. Инж. и арх. дружество.
Други трудове
8. Нещо върху естетиката. Списание на българското инж. и арх. дружество, год.VII.
9. Народният театър в София, Списание на българското инж. и арх. дружество, год.IX.
10. Храма Александър Невски. Списание на българското инж. и арх. дружество, год. X.
11. Принос към устройство на Софийската гара. Списание на българското инж. и арх. дружество, 1907.
и много други статии по вестници и списания.
Съдебната палата в София.
Всичко гореказано написах собственоръчно днес, 2 февруари, 1937 г.
НАЙ-ЛЮБИМИТЕ МИ ТВОРЕНИЯ
Като архитект започнах кариерата си с най-любимото си творение- Мавзолеят в Плевен/1903г/ гдето името ми е издълбано върху камъка под гранитната плоча на Цар Освободител и Фердинад I и свърших най-грандиозното ми творение - Съдебната палата в София /1933г/.
Завистта ми е създала много неприятели от колегите архитекти, но един ден името ми ще бъде написано на главната фасада от дясно под първата колона в горния край на гранитния цокъл, за което съм поставил камък с размери два пъти по-дълъг от другите. Там да се пише:
Съдебна палата София
Архитект Пенчо Койчев
1876-19…
ЖЕЛАНИЕ...ИЗПЪЛНЕНО
Надпис на гърба на снимката от арх. Койчев: “Февруарий 1937 г. София –големия салон на Дружеството на Българските Инжинери и Архитекти по случай награждаване инжинери и архитекти на [?] Н.В. Царя І ред седнали отдясно наляво: архитект Николов, архитект Гечев, инж. Генев (награден), инж. Иван Иванов – кмет на София, министър Вълев, министър инж. С. Ганев, инж. Станишев (награден), инж. Атанасов (награден), архит. Кунев (награден). ІІ ред прави отдясно наляво: инж Караджиски [?] (нагр.), архт. Фингов (нагр.), арх. Койчев (нагр.), инж. Радославов (нагр.), архт. Лазаров (нагр.), ивж. Василев (нагр.), арх. Дабков (нагр.), арх. Тодоров (нагр.), инж. Балански (нагр., ІІІ ред прави: отдясно наляво: Кондуктеро [?], мин.[?] Минчев (нагр.). кондук. (нагр.), инж. Цонев (нагр.), инж. Клая (нагр.)”
