КАПИТЕЛЪТ

В архитектурата в античния свят има три основни стила. Те са приети за класически. Това са коринтски, йонийски и дорийски.

Използвани са в древна Гърция(Елада).

I. Коринтски стил
Името на стила идва от гръцкия град Коринт, разположен на най-тясната част на провлака, който отделя полуостров Пелопонес от континенталната част на Гърция. Стилът се характеризира със стесняваща се в диаметър колона към върха и богато украсен капител с акантови листа и спираловидни орнаменти.

Според Витрувий коринтският стил бил измислен от Калимах, вдъхновен от гледката на кошница с дарове на гроба на младо момиче. В кошницата били нейните любими играчки, покрити с правоъгълно парче, за да ги пази от времето. Около кошницата било поникнало растението Синя шапка, което се било вплело в нея. Ако написаното е вярно излиза, че коринтския стил се е появил през V.в. пр. Хр.
Коринтският капител може да се възприеме и като продължение на йонийския.

В Късната Античност и византийско време, листата изглеждали като духнати от вятър, вятъра на Вярата. Капителът на коринтската колона ляга направо върху ствола. Има точно определена съразмерност в колоните: каналите по колоната са 24, а височината на колоната е девет пъти диаметъра ѝ. Коринтската колона прилича на Йонийската, но често е по-тънка.

Абакът (непосредствено лежащата над капитела на колоната част се нарича абак ) може да бъде украсен в ъглите със спирали, за да продължи ефекта от капитела и понякога има розетка в средата на всяка от четирите си страни. Тази розетка се развива в християнско време като кръст, в кръг, понякога с инициали на Исус Христос. Почти винаги коринтската колона има канали (жлебове по дължина на колоната), ако ли не, си струва да се разгадае причината, поради която няма (може да не са достигнали средства или да е повредена). Понякога каналите, които сами по себе си са украса, биват украсени. По дължината си каналите могат да бъдат набраздени от тънки ивици.

Над абака, коринтският стил, из ползва архитрав (дълъг хоризонтален ред, оформен от носещи греди), разделен на две или три части. Понякога тези части са еднакви, друг път влизат в особено съотношение на пропорциите си.

II. Йонийски стил
Появата на Йонийския стил датира от средата на 6 век пр.н.Хр. в Йония, на югозападното крайбрежие и островите на Мала Азия. Населени са с йонийски гърци, където се говорил йонийския диалект.

Йонийският стил често се характеризира с изобразителен, разказвателен фриз, за разлика от триглифите при дорийския ордер. Римската и ренесансовата практика намаляват височината на ентаблатурата като намалят пропорциите на архитрива, което прави фриза по-забележим.

Витрувий описва, че дорийския ордер има пропорции, близки до тези на мъжкото тяло, а йонийския разчита по-елегантни и женствени пропорции.

Ренесансовите теоретици в областта на архитектурата, интерпретират йонийския ордер като по-представителен от дорийския, и по-малко женствен от коринтския.

Йонийския стил е присъщ на библиотеки и съдилища от пост-ренесансовата епоха. Малкото оцелели архитектурни документи от времето преди Ветрувий, не е ясно дали е имало подобни интерпретации през 5 и 4 век пр.Хр.
Партенонът, има черти от дорийския стил, но съдържа елементи от йонийския.

III. Дорийски стил
Дорийският стил е сред най-ранните и най-простите от класическите стилове, познат от 7 в. пр. Хр. и достигайки окончателна форма през 5 в. пр. Хр.

Дорийската колона представлява вертикален цилиндър, по-широк в основата (пресечен конус). Първоначално няма нито база, нито капител и има канелюри (жлебове) по цялата си дължина. Често бива наричан мъжки ордер, понеже се наблюдава в първия ред на Колизеума, и се е считало, че понася по-големи тежести.

Когато гръцката възобновителна архитектура е била представена в началото на деветнадесети век, гръцко-дорийския стил не е бил използван широко.

Първите илюстрации на дорийския стил датирали от средата на 18 век. Появяването му в новата фаза на класицизма донесла с него нови значения на примитивната простота, на благородната трезвост, и – в Съединените Щати – на републиканските добродетели.

В митниците, гръцкия дорийски стил предполагал отсъствие на корупция, а в протестантската църква – връщане към неопозорената ранна църква, правейки го подходящ за библиотеки, банки и всички комунални услуги, заслужаващи доверие.

В древния свят строителството е било голямо.Строителите са били добри майстори, които са знаели и спазвали пропорциите и стандартите при строежите. И днес се възхищаваме, като видим някой стар обект на изяществото и майсторството при направа на фигурите. Трите класически стила са взаимно свързани и често в постройките на единия откриваме черти от влиянието на другия стил.

ЦЕЛИЯТ ТЕКС ТУК

barin.blog.bg

КАПИТЕЛЪТ

От Тодор Станчев

Той е увенчавал колоните в антична Сердика, в Крумовия бастион, на възрожденските къщи и еклектичните соц здания. От гръко-римската епоха до наши дни, дървени и каменни елементи излизали изпод длетата на ваятелите. Обримчени в акант, с огромни завити като морски охлюви волюти, застинали в полет птици, дори идеологически символи виждаме по колоните на обществените сгради днес. Думата “капител” идва от латинската дума за “глава” – “caput”, заради увенчаването на колоните с тях.

В класическият ордер капители има в йонийския и коринтския стил. Първият се разпространил по източните брегове на Средиземноморието и понеже били морски хора, скулпторите “взели” формата на охлювите и направили нов архитектурен стил. Малко по-надолу други морски хора извличали специален червен пигмент от пурпурните морски охлюви с който боядисвали копринени тъкани.

Гърците ги наричали “фойникес”, но това е друга тема, нека се върнем при йонийците, всъщност прехвърляме Егея и отиваме в континентална Гърция. Там, Витрувий разказва, как твореца Калимах бил запленен от кошница с дарове на гроба на младо момиче. В тази кошница били нейните любими вещи, покрити с правоъгълно парче плат за да ги пази от времето, а около тях се било увило растението Acantus, наричано още Синя шапка. Калимах вдъхновен от видяното изваял капител, който дал началото на нов ордер – коринтският.

Вследствие на тези капители се развиват римски, византийски, готически, ренесансови капители. С йонийски и коринтски капители завършват множество обществени сгради и храмове по цял свят, като Колизеума и Пантеона в Рим, Американския музей по естествена история в Ню Йорк, Квадратната къща (Maison Carrée) в Ним, будистки храмове в древноиндийското кралство Gandhāra, Капитолия във Вашингтон. В София могат да се видят в своята антична форма, “натъркаляни” в Докторската градинка и пред Археологическия музей или малко по-нагоре (във вертикално направление) по зданията на Ларгото и не само...ОР+