- Замислена още в края на 19 век, за строежа на сградата на Съдебна палата-София е проведен международен конкурс. Той е спечелен от българския архитект Никола Лазаров. Но кризисните военни и следвоенни времена отлагат изпълнението на проекта.
- През 1928 г. последният проект е преработен от архитект Пенчо Койчев. Той трябва да започне строителството. Сградата е построена през периода 1929-1940 г. на площ от 8400 кв.м.
- При завършването си Съдебната палата притежава 640 помещения, 24 заседателни зали, 3 хола и 8 вътрешни двора.
- Външният архитектурен облик респектира със своята монументалност и строги класически форми.
- Вътрешността впечатлява с качеството и разнообразието на облицовъчните мрамори теракотни настилки, стенни мозайки, цветни стъклописи, месингови парапети и пр.
В центъра на София, в самото начало на бул."Витоша", се издига сградата на Съдебната палата, една от забележителните постройки на столицата.
До изграждането на съвременния столичен център Съдебната палата е най-големият наш граждански архитектурен паметник, който не губи и днес своята монументалност и предназначение.
Строена в продължително време между 1929 - 1940г., Софийската съдебна палата задоволява голямата и назряла нужда да се подслонят под един покрив всички съдилища в столицата, пръснати из частни, неподходящи сrpади - и с това става истински храм на българското правосъдие.
Именно ознаменуването на 60-годишнината на организацията и съществуването на българското правосъдие трябваше да бъде свързано с откриването през септември 1941 година на съдебната година в новата Съдебна палата на столицата.
Строена в продължително време между 1929 - 1940г., Софийската съдебна палата задоволява голямата и назряла нужда да се подслонят под един покрив всички съдилища в столицата, пръснати из частни, неподходящи сrpади - и с това става истински храм на българското правосъдие.
В архитектурно-строително отношение Софийската съдебна палата - дело изключително на български архитекти, инженери, майстори и работници, на наши строителни фирми и изrpадена почти само с местни материали - представлява един от паметниците на българското строително изкуство, който добре свързва старото с новото в архитектурния образ на столицата.
Именно ознаменуването на 60-годишнината на организацията и съществуването на българското правосъдие трябваше да бъде свързано с откриването през септември 1941 година на съдебната година в новата Съдебна палата на столицата.
Защото до 1940 година - 50 години, половин век от освобождението на България - не бе построена у нас нито една сграда, нито една стая за нуждите на правораздаването.
Когато най-после в 1926 година се повдигна въпросът за построяването на съдебни помещения чрез създаването на специален фонд "Съдебни сгради", набиран чрез допълнителни марки от разни съдебни берии, мита и такси, много хора погледнаха с недоверие на възможността да се разреши такава голяма и важна задача с такива наглед незначителни източници.
Когато най-после в 1926 година се повдигна въпросът за построяването на съдебни помещения чрез създаването на специален фонд "Съдебни сгради", набиран чрез допълнителни марки от разни съдебни берии, мита и такси, много хора погледнаха с недоверие на възможността да се разреши такава голяма и важна задача с такива наглед незначителни източници.
Между тези неверующи бях и аз и на уводно място във вестник"Мир" между другото писах: "съдебното дело има свои нужди, които не могат да бъдат удовлетворявани от разни фондове и подаяния".
За щастие на съдебното дело в България, ние - черногледците спрямо фонда "Съдебни сгради" - бяхме бляскаво опровергани. Фондът започна да функционира.
За щастие на съдебното дело в България, ние - черногледците спрямо фонда "Съдебни сгради" - бяхме бляскаво опровергани. Фондът започна да функционира.
Източникът на пари за съдебни сгради бе така добре налучкан, че в няколко години фондът натрупа средства, с които се пристъпи към осъществяването на грандиозен план за построяване на 62 съдебни палати из цяла България.
Това мероприятие, което включваше и постройката на сграда за Министерство на правосъдието (по-късно Външното министерство) можа в по-голямата си част да бъде осъществено до 1944 година.
Палатата се намира съвсем близо до представителния център на Столичния град, обаче тя не е строена върху такъв парцел и по начин, че да може да се включи открито в ансамбъла на големите нови строежи на центъра.
Това мероприятие, което включваше и постройката на сграда за Министерство на правосъдието (по-късно Външното министерство) можа в по-голямата си част да бъде осъществено до 1944 година.
- Из книгата на Константин Кацаров "60 години живяна история"
Ъгъла на бул. Витоша и ул. Лавеле в началото на 20-ти век
Палатата се намира съвсем близо до представителния център на Столичния град, обаче тя не е строена върху такъв парцел и по начин, че да може да се включи открито в ансамбъла на големите нови строежи на центъра.
По време на нейния строеж столицата не е имала градоустройствен план, липсвала е и ясна и смела строителна политика, която да превъзмогва частните интереси и да гледа предвидливо в бъдещото развитие на градските части.
Съдебната палата е затворена между три тесни улици - Алабин, Лавеле и Позитано, които я ограждат встрани и отзад, и има малко по-открит поглед само към бул. Витоша...OP+
